Бях това лято в Куба. Ходила съм там няколко пъти. Първият път беше преди 7-8 години. Не бях пътувала дълго време и сега останах изненадана. Куба се променя. Бавно, но се променя. Първото ми пътуване дотам беше пълно с емоции - възхищавах се на красивите плажове, на светлосиньото море, на девствеността на природата. Виждах и познатите ни символи на социализма - плакати за революцията, антените по покривите, блоковете, които приличаха много на нашите, само че нямаха стъкла на прозорците. Това за прозорците е друга тема. В Куба много къщи са без прозорци от стъкло, а само с дървени кепенци. Предполагам, че е така, защото там е топло през цялата година. Особено силно се забелязва в Хавана . А Хавана е едно много интересно място. Веднага се усеща, че испанците са строили града. Американското влияние също се усеща. Това е в центъра. В покрайнините има блокове и каменни къщи с плоски покриви. В Куба покривите са плоски и това не е чудно, защото няма зима и сняг. Бедничко изглежда и малко тъжно.
Хората са много интересни. Отворени, усмихнати, много образовани и обичат да танцуват. През цялото време си мислех, че кубинците са създадени само да танцуват. И не говоря за огромните им постижения в този вид изкуство, а за средния човек. Всички танцуват, всички, черни, бели, смесени, всички. Обикновеният човек е добър и честен. Е, разбира се, има ги и тарикатите, веднага се познават. Много от тях са по курортите както на времето у нас. Курортите приличат на едновремешните наши на Балкантурист, красиви и гостоприемни за чужденците. Там даването на бакшиш е просто задължително. При първото ни посещение курортите бяха затворени за кубинците. При последните ми две посещения вече бяха отворени. Само че не много от кубинците могат да си позволят почивката, която си позволява средният северноамериканец. Та думата беше за тарикатите. Ето една случка за тях. Купуваш си билет за деня за автобус, който те разкарва из целия град. Стигнеш ли обаче до почивната си станция, преди да слезеш, кондукторката ти иска билета. На следващия ден същият този билет се продава на друг човек. Е, кондукторката и шофьорът се стараят да не изглеждат нагли, защото милицията все още следи всичко. Но и в това отношение се чуства разпускане. При първата ни почивка, охранители имаше навсякъде, даже и на плажа, облечени с дълги черни панталони с ръб, бели ризи и затворени обукви. Не беше възможно да говориш с някой от барманите без някой от охраната да цъфне наоколо. При последното ни пребиваване в Куба пак имаше охрана на плажа, но в рамките на курорта почти не се виждаха други охранители. В най-близкия окръжен град видяхме и наченки на частен бизнес. По улиците имаше вече хора, които се опитваха да продават неща за ядене. Видях и опашки за сладолед. Млякото е дефицит в Куба и сладоледът е супер деликатес.
  За колите в Куба всички знаят. Американска екзотика от 50-те години и руска от 70-те. Просто е чудно, че още вървят. Даже видях и Трабантче, носталгично зелено. Започнали са обаче да внасят. Виждат се вече и нови коли. 
 Много още неща мога да разкажа, но пътеписът ми ще стане още по-объркан.
Прекрасно място и прекрасни хора. Надявам се само преходът на кубинците да е по-умен от нашия, че иначе веднага ще ги "демократизират" като нас.





 .